Шеф, лидер или приятел?

A young creative workgroup in a meeting. Businesspeople, architects and such.

A young creative workgroup in a meeting. Businesspeople, architects and such.

Нашите родители години наред ни учиха, че шефът е най- голямото зло, най- строгият човек, най- респектираща личност. Изведнъж обаче се оказа, че шефовете са чак толкова респектиращи и се получи една огромна дупка между служител и управител. Не защото единия знае или може повече от другия, а защото имахме подвеждащи очаквания. Последва период и на пълна либералност, когато шефовете ни станаха най- добри приятели. И това не сработи, защото станахме по- мързеливи, по- лежерни, разчитахме на приятелските си отношения, за да се скатаваме от работа.

A young creative workgroup in a meeting. Businesspeople, architects and such.

Какви тогава трябва да са отношенията ни с шефовете?

Истината е, че повечето хора нямат нужда от „шеф“ в онзи остарял смисъл на думата. Нямат нужда от началник, който ги чака всяка сутрин в офиса, потропвайки с пръсти по бюрото и отброявайки минутите закъснения. Нямат нужда от директор, който не им знае името и им говори на „Ей“. Нямат нужда и от надзирател, който смята, че задачата му е да контролира и следи стадо овце.

Хората нямат нужда и от най- добър приятел  в лицето на мениджъра си. Нямат нужда от човек, на който могат да споделят любовните си мъки. Нямат нужда да излизат всеки петък на клуб с шефа си, нямат нужда и да да ходят заедно на море. Нямат нужда и от  лицемерен „приятел“ на всички служители, които говори за д гърба им.

Те имат нужда от ментор, от лидер, от ролеви модел. Имат нужда от човек, който също като тях греши, но съумява да превърне грешката в научен урок и да изведе поука. Имат нужда от човек, който ги познава достатъчно добре, за да знае името на детето им, но не и каква оценка е получило на посления тест по математика. Имат нужда от човек, който би изслушал историята за това, че сме закъснели, защото таксиметровия шофьор е решил да вземе „по- краткия“ път, но не би изслушал историята „Закъснях, защото с мъжа ми така се скарахме…“.

growth

Днешният лидер умее да вдъхновява, да бъде отговорен както за успехите, така и за провалите. На него може да му се има доверие, защото той се грижи за благото на всички. С такъв лидер на чело на компанията се работи С него, а не ЗА него. Добрите лидери са професионалисти, но са и хора. Те показват искрената си радост от успеха на компанията, както и са доволни от качествената работа на подчинените. Но те показват и искрено разочарование от неизпълнени цели- първо от себе си, после и от екипа. Те казват „ние‘‘, „нашата компания“, а не „аз“ и „моята компания“. Те са джентълмени или лидери с нежни имена.

Коментари

коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

css.php