България изостава с навлизането на цифрови технологии в икономиката и обществото
България и Румъния заемат последните две места в новото издание на индекса DESI за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото.
Индексът за навлизането на цифрови технологии в икономиката и обществото (Digital Economy and Society Index — DESI) е показател, разработен от Европейската комисия (и по-конкретно от ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“), за оценка на напредъка на държавите от ЕС към цифрова икономика и цифрово общество. Той обединява набор от съответни показатели, структурирани по 5 измерения: свързаност, човешки капитал, използване на интернет, внедряване на цифрови технологии и цифрови обществени услуги.
По индекса DESI за 2016 г., групата на изоставащите страни включва България, Гърция, Полша, Словакия, Унгария, Франция и Чешката република.
По индекса DESI за 2016 г. общата оценка за България е 0,37 (нарастване спрямо 0,36 през 2015 г.), с което тя се нарежда на 27-мо място в класацията по DESI. Високоскоростният широколентов достъп е на разположение за почти 72 % от домакинствата в България, но в селските райони няма високоскоростно покритие. Едва 55 % от българските домакинства са абонирани за фиксирана широколентова връзка (27-мо място в ЕС), а половината от тях ползват високоскоростна връзка (10-то място в ЕС).
България трябва да се справи със сериозното си изоставане в придобиването на умения за ползване на цифрови технологии: едва 31 % от населението имат основни умения в тази област. Българските потребители на интернет са сред първенците в използването на услугите за видеоразговори (1-во място) и социалните мрежи (6-то място). Те изглежда се въздържат най- много от банкирането и пазаруването онлайн.
Въпреки известен напредък в използването на цифрови технологии в българските обществени услуги има голям потенциал за подобрението му; в тази област България е на последно място.
И още малко цифри
- Домакинствата в България, които ползват фиксиран широколентов интернет достъп са 95%, спрямо 97% в ЕС – в селските райони те са 60% спрямо 91% в ЕС;
- Най-евтиният (фиксиран) интернет достъп в България позволява скорост в порядъка на 12-30Mbps и струва около 1.5% от средномесечния доход на глава от населението – за Европа, себестойността е около 1.3% от средномесечния доход.
- В България абонатите на мобилен интернет са около 70 души на всеки 100 – в Европа са 75;
- България е успяла да достигне едва 37% от заложената квота за хармонизиране на радио спектъра, което ще позволи на страните да навлязат в т.нар. „ера на индустриалния интернет“, където ще наблюдаваме употребата на самоуправпяващи се автомобили, сензори, интегрирани на индустриално ниво и в предметите от ежедневието ни, дигитализация на обществото. За да се обясни обхватът на „индустриалния интернет“ и неговия мащаб, най-често той бива сравняван с интернет, който познаваме в момента и чиято употреба се разви около уеб и други потребителски дейности. Обемът на „хармонизация на радио честотите“ в Европа достига вече 69%.
In the EU as a whole 69% of the goal has been reached. … . - 35% от българите никога не са ползвали интернет – спрямо 16% от гражданите на Европа;
- 18% от българите имат базови дигитални умения (електронна поща, текстообработка или инсталиране на устройства) спрямо 27% от европейците;
- едва 13% от българите имат дигитални умения над средното ниво, спрямо 28% от европейците;
- ИТ специалистите в България представляват 1,9% от работната сила на страната, спрямо 3,7% в Европа;
- Висшистите в областта на науката, технологиите и математиката (STEM) в България е 14 на 1000 души – в ЕС са 18 души.
- Бизнесът в България постепенно започва да интегрира дигитални решения и инструменти в бизнес процесите си, за да повиши производителността си – RFID, електронни фактури, социални медии и клауд;
- 5.7% от средния и малък бизнес в България продава онлайн в сравнение с 16% в ЕС,
2.8% от средния и малък бизнес в страната продава извън границите й към останалите европейски страни, спрямо 7,5% от останалите страни – членки; - Средният и малък бизнес в България реализира едва 3,1% от оборота си от продажби онлайн, спрямо 9,4% от бизнеса в Европа. При големите компании коефициентите са 8,7% за България, спрямо 24% за Европа;
- Българите, подобно на европейците използват интернет основно като консуматори, за да консумират медийно съдържание, да комуникират или с цел транзакции – парични преводи и покупки.
България попада в групата на изоставащите страни , които показват резултати под средното за ЕС и които напредват по-бавно спрямо ЕС като цяло от миналата година.
Необходими са действия, както на равнище ЕС, така и на национално равнище, за да се премахнат пречките, които възпрепятстват страните да се възползват в пълна степен от възможностите на цифровите технологии, посочват от Брюксел.
„ЕС напредва, но прекалено бавно. Необходими са действия, ако искаме да се изравним с Япония, САЩ и Южна Корея”, заяви Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество. През май Комисията ще отправи конкретни препоръки към страните от ЕС, за да подобрят своите национални показатели.
Сред проблемите, които следва да бъдат преодолени – на ниво Европейки съюз са липсата на покритие за високоскоростен интернет или на трансгранични услуги за електронно управление, както и трудностите при извършване на трансгранични покупки или продажби.
